Представяме Ви…

now browsing by category

 
Posted by: | Posted on: октомври 21, 2014

Културният развой и съвременната криза

Slide2

   

Чувствата са в основата на всяко творчество. Нещо повече: те дават свой особен облик на културата на дадено време или народ. Периодите на упадък и на възход и възраждане на културата съвпадат с повишено или понижено жизнено самочувствие. Тези периоди не винаги са в следствие на обективни материални причини, а като че ли са психологично обусловени от цикличността на емоционалните състояния. Външните причини за тая смяна могат да бъдат най-разнообразни: общи бедствия, мизерия, война, икономически причини, или напротив , състояние на благоденствие и богатство.
   Още Тен отбелязва, че характера на всяко творчество е в зависимост от твореца, средата и историческия момент. Ала всеки творец отразява общите настроения и идеали на епохата, дадени и в един или друг емоционален колорит.
        Нашата цел тук е да посочим как тия колективни емоционални състояния на на повишено и понижено настроение са се отразили в културата на дадена епоха и и дали определен облик, независимо от умонастроението на твореца.
     Цикличността в смяната на емоционалните състояния, даваща отражение върху културата, е лост за прогрес; след всяко интензивно творчество производителните сили, като че ли се изчерпват и духът упада, той търси отпочивка, за да се възвиси отново към творчество. Всяка последваща култура, макар да се развива върху придобивките на предишната, придобива нов характер. В тоя смисъл не може да се говори за смърт , а за възраждане на културите. Културният развой върви непрекъснато диалектически от теза към антитеза и синтеза. В емоционалната сфера на това отговаря радостното или скръбно жизнено настроение.
       Да вземем гръцката цивилизация. Тоя надарен народ като, че ли се намираше в опиянение от живота, мислите му бяха устремени към земното, със земни цели и идеали и даже когато скърбеше, скръбта му рядко стигаше до опиянение. Щастието за него се състоеше в усъвършенстване на земния човек като природно същество. Той живееше в съгласие с природата, за него и боговете приличаха на хора и имаха човешки чувства и страсти.
       В опиянението си от живота елините имаха култ към телесната хубост и те създадоха скулпторни произведения на хора и богове ненадминати и до днес. Идея за хармония и съразмерност – ето към кое се стремяха гърците и Шпленглер справедливо нарече тяхната култура Аполоновска.
    Древният елин при обяснение на природните явления си създаваше прелестни поетични мигове, достатъчни да задоволят научното му любопитство, което бе ограничено, и само по-късно, с нарастване на умствените интереси и разпространение на рационализма – най-първо сред софистите и философите, старата наивна вяра бе разколебана. Като следствие от това се яви морален кризис, брожение на духовете и упадък, за което допринесоха социални причини и бедствия – в резултат на което обществото се обезвери, изпадна в песимизъм и мистика и започна да търси спасители, да се надява за живота оттатък гроба, презирайки земния. Такова настроение се създаде по-късно и у римляните и бе пригодно психологично състояние за възприемане на зародилото се в епохата на културния залез на древността християнство. Изкупителната религия, пише Паулсен, беше съзнание на народ, който се намираше в старческата си възраст; както в юношеския си период народа създава митология и героична поезия , във възмъжалия – философията и науката, така той в старческата си възраст философията на утешението и религията на изкуплението.
    Ако за древния човек интерес имаше само земния живот, за християнина на средновековието той е само временен, а вечен е само задгробният живот. Всички земни стремежи, по вярване на средновековния християнин, са грешни, което породи у него стремеж към аскетични увлечения. На живота не трябва да се гледа с оглед на временните интереси, а да се има впредвид винаги вечността.
    Все пак, християнството дойде като някаква нова надежда и макар и противополезно по дух на древността, създаде своя отличителна култура, най-ярко изразена в готиката – символ на устрема към небето.
   Човекът на средновековието е изцяло владян от религията и в умствено отношение, за него „Filosffia est ancilla theologiae”/философията е слугиня на теологията/, той сляпо вярва в догмите на църквата, борбата между възраждащата се наука, чиито положителни методи на изследване положеха Бейкън и Декарт, от една страна и религията от друга, почва в Ренесанса и нейни първи жертви са Джордано Бруно и Галилей.
    Видя се, че човекът сам по себе си не е толкова идеално същество, за което го мислеха енциклопедистите от ХVІІІ столетие.
   Ако древната култура е Аполоновска, модерната е Фаустовска – с безгранично проявление на желанията и стремежите, а от там и големите разочарования от действителността. „Разочарованието, което обхваща европейското общество в началото на ХІХ век, казва Кохан, се свежда към два основни мотива. Обществото изгуби вяра в силата на човешкия разум, изгуби вяра в науката, която не можеше да замени религията, не можеше да даде отговора на вековните въпроси, както правеше това вездесъщата католическа църква. Освен това обществото изгуби вяра в своята деятелна сила, разочарова се от революцията, убеди се, че с един замах не може да се осъществи царството Божие на земята, да се създаде съвършена наредба, основана на равенство и братство. Тия настроения намериха израз в стихотворенията на поетите от мировата скръб, която отива до краен индивидуализъм и песимизъм в творчеството на Шилер, Гьоте, Байрон. И тъй като това състояние на духовете не може да е перманентно, с разширение на демократическите тежнения, променя се и развитието на културата към по добро и с повече оптимизъм в новите времена.

Posted by: | Posted on: октомври 17, 2014

Христоматия от 1885г.

Slide21

Какви мисли може да породи „срещата” с един български учебник. Днес бихме го нарекли учебно помагало, през 1884 г. това било просто христоматия за ползване от учениците от последния клас на началното училище по онова време – четвърто отделение. С една дума това е „гугълът” на тогавашните ученици. Съдържа статии по български език, по естествознание, по география, по история. Как и защо в едно семейство от гр. Септември се пази учебник вече 130 години ?! Въпрос на отношение към книгата и знанието. Българинът от недалечното минало се отнася с уважение и преклонение към знанието и знаещите.

Това и само това е причината в традиционните български семейства всички учебници да се пазят, като ценни книги, а и в края на ХІХ до средата на ХХ век те така са и наричани ”КНИГИТЕ” и наистина са имали статут на семейна ценност. Гражданско сдружение „Загорово” благодари на семейството за това, че има възможност да покаже на повече хора този малък, но ценен елемент от бъгарската просвета!

Posted by: | Posted on: август 24, 2014

Представяме „Моята дейност през Балканската война 1912г.” от Махмуд Мухтар паша

Mahmud_Muhtar_Pasha
  За Балканската война са изписани хиляди страници – военна история, анализи или хвалебствия за храброста българска. В интернет има достатъчно информация за героите от войната.
    Целта на тази кратка статия не е да преповтори известни вече факти. Желанието ни е да представим една интересна книга – сериозно четиво по военна история – книгата на Махмуд Мухтар паша, „Моята дейност през Балканската война 1912 г.” , преведена от майор Димитър Азманов. За любителите на военната история книгата е интересна с гледната точка на един османски военачалник, главно командващ, пряк участник в събитията.
   Книгата е издадена в България през 1913 г., преводът е направен от немското издание от български военен, който също е пряк участник в събитията. Спомнете си, че през 1913 г. страната ни е във война, но това не е пречка по пътя на знанието, търси се вражеският военен опит от едни сражения, в който българската войска е безспорен победител.
  Преди да ви предложим кратък откъс от книгата, все пак – малко информация за автора и преводача:

 Махмуд Мухтар паша е роден на 1.ХІІ.1867г. в Цариград, син на велик везир.Завършва военно образование в Германия. Бойното му кръщение е в гръцко-турската война от 1897г., през 1912г. той вече е генерал и командващ Втора източна армия. След Балканската война е назначен посланник в Берлин, автор на няколко книги посветени на войните, които Империята води в края на ХІХ и началото на ХХв.

  Предисловие от автора:

„Дано жертвата  от толкова хиляди отомани, паднали защтавайки свещената земя на родината, не бъде съвсем безполезна! Дано бъде, ако това е още възможно, пълна с поука във военно и  морално отношения. Нека потърсим, анализирайки причините за нашето нещастие, начина, по който бихме могли да запазим това, което е останало от грозно окастреното ни отечество. Тъй ще можем да дадем последно удоволетворениена душите на падналите в борбата герои…Армия, която се намира  постоянно в борба със своите съграждани за потушаване на бунтове и възстания, не може да се запази здрава и бодра  за борба с външния неприятел.”
Димитър Петров Азманов е роден на 26.08.1879г в Стара Загора, български офицер/полковник/ и военен историк, началник – щаб на 12та пехотна дивизия по време на Балканската война/1912-1913/ и Междусъюзническата война /1913г./, началник-щаб на 10та пехотна беломорска дивизия, след което командир на 12ти пехотен балкански полк по време на Първата световна война /1915-1918г./
Ето неговата оценка за книгата :

 „Между всички излезли до сега книги върху войната предлагаемата книга е за сега единственият сериозен труд, написан от вещата ръка на виден участник във войната….Като непосредствено замесен в описаните събития, авторът може и да не се е освободил навред от известна пристрастна оценка. Но затова пък книгата печели със силата на непосредствените впечатления на автора и.Цената и се увеличава още повече от от приложените многобройни автентични документи, които сериозният изследовател може да използва.”


Книгата е предоставена на Гражданско сдружение „Загорово” от жител на гр.Септември, пожелал анонимност.

           
Карти от книгата
                                                         
Posted by: | Posted on: юли 15, 2014

В навечерието на юбилея на Септември, жител на града започна 100-ната си година

dqdo

Дядо Михал Даскалов е роден на 15.07.1915 г. Енергичен и много пъргав за възрастта си, дядо Михал кара колело и не се оплаква от тежестта на годините. Носи ги с гордост и лекота. Баща на три деца, днес той се радва на много внуци и правнуци. Работил е като дърводелец. Всичко в неговия дом е направено от двете му ръце. 

Свидетелството за завършен трети клас на дядо Михал

Любознателен по природа, Михал Даскалов завършва 3-ти клас в училището в селото. „Исках да продължа да уча, ходехме с Любен Йовчев да уговаряме баща ми да ме пусне, а той викаше: -Любчо, твоят баща го е греяла месечинка, та можеш да учиш. Започнах чирак при един дърводелец от Ветрен, Михаил Керезов. Изучих занаята, колко къщи съм направил само!”, разказва, въодушевен от спомените, старецът. 

 1944 г., дърводелци при Крум Табаков

И има една мечта, странна и неосъществена. Преди години дядо Михал се сдобива с една снимка на румънското кралско семейство. Увеличил снимката, сложил я в красива рамка и грижливо я завил, да не се похабява. И мечтае… да я подари на единствения жив от снимката – румънския крал Михай. Когато говори за своята мечта, очите на стареца блестят с особен плам – искрящ и младежки. А казват, че мечтите са присъщи на младите… Днес, на 99-ия му рожден ден, изненадахме и зарадвахме с присъствието си дядо Михал Даскалов. Пожелаваме му много здраве и дълголетие, за да осъществи своята несбъдната мечта!

Posted by: | Posted on: юни 27, 2014

Представяме Ви

img370-Copy
       г-н Емануил Стефанов Цветанов – ж.п чиновник, написал Азбучен справочник  на пътническата, багажната и колетната служба на БДЖ. Книгата е издадена през януари 1939 г. В предговора авторът отбелязва, че целта на справочника е да ориентира бързо в терминологията на службата и да бъде от полза на всички работещи в нея. Представеният екземпляр е принадлежал на Библиотеката на БДЖ в гр. Септември. Всички документи са предоставени от г-н Цветан Стоянов – внук.
Емануил Стефанов Цветанов е роден на 22.ХІІ.1902г. в Самоков. В гр. Септември го довежда службата му, а семейството пуска корени на „гарата”. Освен гаров чиновник, той обича да пътува – запазен е паспорта  му, с който пътува из Европа – посетил  Париж, Берлин и др. европейски градове. Може би е бил и романтик, защото е запазил портфейл с печат, на който е изписана годината на раждането му.
Едно малко зрънце от човешкото лице на историята на Септември! Колко ли още не разказани истории се крият в семейните архиви?!

Гражданско сдружение „Загорово” благодари на всички, които ни позволиха да разкажем техните истории!
Паспорт за пътуване в чужбина


Страницата с печатите


Книгата


Posted by: | Posted on: май 13, 2014

Атанаска Кръстева Гюрова

img177-Copy

     

 Родена в с.Карамусал. Учи в местната прогимназия и гимназия в Пазарджик. Завършва Селскостопанската академия”Георги Димитров” в София със специалност зоотехника. Има следдипломна квалификация по селекция и генетика. До 1985г. работи и живее в София, а след пенсионирането си в с.Виноградец. Повече от десет години проучва по документи и предания миналото на с.Виноградец. Книгата „Виноградец, Карамусал, Кара Мурсел/ Възникване и живот на едно българско село/“е резултат от тези проучвания. Книгата е предназначена за всички, които се интересуват от историята на родния край и от българските си корени.

Книгата

На вашето внимание предлагаме легендата за създаването на селото.

Posted by: | Posted on: април 30, 2014

Валентина Петрова- Шуманова

25D1-2581-25D0-25BD-25D0-25B8-25D0-25BC-25D0-25BA-25D0-25B0-25D0-2592-25D0-25B0-25D0-25BB-25D1-258F

Магията на българските ръце
   

    Бижутата, които ще видите, са изработени от Валентина Петрова- Шуманова. 
 Валя е млад и интелигентен човек, работи и живее в с. Карабунар.
Завършила е ПУ „Паисий Хилендарски”, гр. Пловдив, специалност Педагогика. 
Интересите на Валя са разнообразни. Любовта, с която младата жена говори за българските занаяти, майсторството на изработката са показателни, че традициите, изкуствата и сръчността на нацията са живи. Това, което излиза изпод златните ръце на българката е удивително и несравнимо, и показателно, че времето, в което живеем не е бездуховно и занаятите никога не са замирали.
   За изработката на бижутата, Валя сподели, че се използват както готови елементи, така и доста ръчен труд- свиване на метала, оформяне на фигурки. И много, много фантазия.

Posted by: | Posted on: март 26, 2014

Представяме три учебника на братята Кръстю и Ангел Митови от Ели дере /Ветрен дол/

img169

       Те са синове на поборника, участник в Априлското въстание, чорбаджи Мито Дамянов, обесен от Кел Хасан паша на 11 май 1876г. Учебниците са семейна реликва, предоставена ни за публикуване от наследниците.
 

 Съкратена всеобща история от Д. Иловайски,преведена от Драган Манчев, с исторически карти. Издадена от книжарницата на Д.Манчов и Х.Г.Данов, Виена през 1870г.

     
  Преводачът и издател Драган Манчев е роден в Батак през 1834 г. От 1862 година се отдава на книгоиздателска дейност. Заедно с Христо Г. Данов Манчов е най-големият български книгоиздател и книгоразпространител през Възраждането Книжарницата му има клонове в Солун и Свищов. През 50-годишната си дейност Манчов издава 547 книги, голяма част от които са написани от неговото перо. Учебниците, които издава, са преимуществено за началните класове и са осъществявали задачата образованието да формира националната идентичност.

 

  „Бащин език“ от Драган Манчев , изд. през 1874г.е първата книга за нагледно гласно преподаване и един от най-известните учебници за времето си, претърпява над 40 издания и цели десетилетия е в програмите на българските училища.

 

Малка книжица, Землеописание за деца от Йоаким Груев, изд. от Хр.Г. Данов през 1873г.

Йоаким Груев   е роден през 1828 в Копривщица . В продължение на 20 години преподава в Копривщица и в Пловдивското класно българско училище, което по негово време е най-прочутото училище в България. Имената на учениците му включват хора като Тодор Каблешков, Иван Вазов, Константин Стоилов и Иван Чорапчиев.

 Автор на следните учебници: „Пръви знания за детца“ / нарядил Иаким Груев. Белград : В Княжеско-сръбска книгопечатня, 1857; „Основа за българска граматика“ от Й. Груева. 1858; „Българска история“ от Й. Груева. Виена, 1869;“ История на Османската държава“, Виена, 1869; „Въздушни явления или Що е въздух, вятър, роса, слана, мъгла, облаци, дъжд, сняг, град, гръмотевица и светкавица, небесна дъга и как може да ся прокобява за времято кога ще ся развали“ Превод от полский от Й. Груев, Книжярница на Хр.Г.Данов и с-ие в Пловдив, Русчюк, Велес, 1870.

 
Учебниците са издадени от Хр.Г.Данов Роден е на 27 август 1828 г. в град Клисура. Първоначално учи в клисурското килийно училище. След него продължава образованието си в класното училище на Сава Радулов в Панагюрище, а по-късно и в Копривщица при Найден Геров и Йоаким Груев. През 1857 година заедно с учителя Ячо (Йоаким) Трувчев и книговезеца Нягул Бояджийски учредява „Дружествена книговезница“. Постепенно дружеството се прераства в книжарница и издателство. През 1862 година то се преименува на „Книгоиздателство Хр. Г. Данов и с-ие”. Като съдружник се включва и Йоаким Груев. Основават се клонове в Русе, Велес, София и Лом. В периода 1869-1876 издава списание „Летоструй или домашен календар“. От 1878 година започва да издава първия общобългарски вестник, наречен „Марица“. Издава първите стенни географски карти в България.
                                                                                                     

Подпис на учебника по землеописание

                                                                                                               

Бележка на учебника по история

Оригиналният надпис на учебника по Бащин език
Posted by: | Posted on: март 21, 2014

Представяме ви един самороден талант

10003418_747089695301562_1015099893_n-Copy
      Маргарита Огнянова Чилева /Мими/

          Родена на 21.06.1990г. в гр.Пазарджик, живее в с. Карабунар, общ.Септември. 

   Завършила е ПГХХТ, специалност екология. Рисува и се занимава с приложно изкуство от времето, когато учи в основното училище в Карабунар. Интересите и са разностранни – занимава се с фотография, работи с природни материали, обича да експериментира. През 2012г. участва в проект „Art integration” , по който се провеждат три курса – фотография, рисуване и стенопис. Това я мотивира да работи активно и да се наслаждава на хобито си. Отворен за контакти, положително настроен към живота млад човек. Срещите с Мими носят удоволствие и положителни емоции. Предлагаме ви да се полюбувате на творбите, за да се заредите с пролетно настроение!

Posted by: | Posted on: март 4, 2014

„Да пиеш студена вода“ (разказ от Спас Терзов)

img006
Разказ от Спас Терзов
(прочетете автобиографията на автора тук)

 

    Плодородна се оказа тази година. Много берекет, много нещо! И най-важното – всичко се запази и се прибра на време.
   В средата на ноември времето е лошо. Мъгливо и студено. Мъглата е толкова гъста с лъжица да я гребеш.
  Прибирах се от село за София. В багажника на колата – два чувала зеле. На задната седалка – празен бидон, една касетка буркани и една пластмасова бутилка – 7 литра с вода за пиене. Нося си от село, защото софийската вода ми действа зле на стомаха.
   По магистралата се кара добре, но в тази гъста мъгла трябва да се кара бавно и внимателно. Парното работи, от радиото слушам музика – въобще есенна идилия.
     Карам, а мислите ми все назад – в село. Успяха хората всичко да приберат – ябълки, круши, дюли – всичко е в мазето. Гроздето беше добре изпечено – 24-25 захарни градуса. Всичко е вече в каците и бълбука. Доволни са селяните. Земята добре им се отплати за многото работа. Тя, земята, е като жената – колкото повече я работиш, толкова е по-доволна. Сега обаче беше в заслужена почивка. Изорана и наторена, чакаше снежната премяна. Няколко месеца щеше да почива и да събира сили за следващата година.
    Хората също си отдъхнаха. Вече нямаше работа по полето и в градините. Само в мазетата беше интересно – онова, червеното, дето сега бълбука, трябва непрекъснато да се наглежда. За да стане добро вино, трябват много грижи. Селският човек знае това много добре. А като преври виното – започва веселбата. Като гътнат и прасето и на село животът става весел и примамлив.
   Пътувах и си мислех и за предстоящата зима. Трудно време – затворен в апартамента. Вярно, с парно сме, приятно е, но както често се шегувам: „Живеем като затворници на свободен режим.”
   Поне има време за четене. Лятото няма, но сезонът е културен.
   Неусетно наближих столицата. Свърнах в дясно по околовръстното, после слязох на Ботевградското шосе. Тук се случи нещо интересно.
    Преди „караулката”, на отбивката за Кремиковци, има ограничение на скоростта – 60 километра в час.
   Гледам отсреща полицейска кола, но си карам спокойно. Но полицаят, който беше извън колата, вдигна палката.
   Отбих в дясно, близко до полицейската кола, отворих стъклото и зачаках.
     – Старшина Петров – представи се полицаят, – документите за проверка, ако обичате!
    Беше млад човек, изглеждаше любезен и културен.
   – Старши – попитах, – някакво нарушение ли направих?
    – Загасете двигателя и елате да видите радара в колата – каза старшината, разглеждайки документите ми.
   Подчиних се на полицейското разпореждане и отидох до тяхната кола.
  – Старши, какво става? – попитах седящия вътре полицай.
  – Как какво, с каква скорост караш? – попита старшината.
   – С максималната разрешена тук – 80 километра в час – отговорих.
   – А знака не видя ли? – попита.
  – Какъв знак? Нищо не съм видял. По – нататък има ограничение 50 километра в час, но тук не съм видял такъв знак.
   – Ето погледни назад- каза старейшината. – Виждаш ли, там има пешеходна пътека – там до дъскорезницата. Там има знак, който ограничава движението до 50 километра в час.
     – Не съм видял този знак. Може и от мъглата да е. Хем не се вижда много добре, а и трябва да се взираш в пътя пред тебе – отговорих.
   – Превишил си скоростта с над 30 километра.Това е много тежко нарушение.
    – И какво правим сега? – попитах.
   – Ами акт пишем – беше лаконичен старшината.
   – А бе старши – казах. – Пътувам от стотина километра, връщам се от село, мъгла гъста навсякъде, карам внимателно, мисля се за дисциплиниран шофьор. А сега изведнъж – акт.
   – От кое село си? – попита старшината и разгърна документите. – От Виноградец – о-о, там имате хубаво вино и ракия.
   – Имат хората – отговорих. – Който се е трудил – има.
    – Има, има – обади се този, дето беше отвън – освен бидон, има и бутилка, голяма с ракия. Видях я.
    Разбрах, че ще става нещо.Старшината беше видял водата.
    – Ама тя, тази бутилка… – започнах да мрънкам аз.
    – Какво много ли ти се вижда? – попита седящият. – Ако е акт, да не мислиш, че ще е малък.
    – Ама то някак неудобно е – започнах отново.
    – Какво му е неудобното. Бързо прехвърли бутилката в нашата кола и гледай да не те види някой – разпореди седящият.
    Може ли да не изпълниш полицейско разпореждане? Изпълних всичко много точно.
  – Ето ти документите. Другият път да донесеш от хубавото вино – каза седящият.
    Взех си документите, подпалих и тръгнах. След като минах „караулката” избухнах в бурен смях. И да съм искал нямаше да стане толкова добре. На това му се казва „Да пиеш една студена вода”!
   Нека си пийнат полицаите. Никой не може да ги обвини, че са корумпирани, заради една бутилка студена вода.
    Много се смях. Само като си представех какви физиономии ще направят, когато разберат как са се минали, избухвах в неудържим смях. Стана ми весело и приятно. Така им се пада!
  От тогава често минавам от там. Видял, не видял знака, свалям на 50 километра в час. Често има там полицейска кола. Не знам дали са същите полицаи, но внимавам много. Ако ме спрат и са запомнили номерата на колата ми, въобще не ми се мисли какво ще стане.
    Наскоро говореха по телевизията за такива капани, заложени нарочно по пътищата, за да могат да вземат пари от водачите. От ръководството на КАТ обясниха, че започват кампания против корумпираните катаджии. Какви мерки ще предприемат, не знам. Аз вече бях наказал двама. Вярно, без да искам, но и сега, като се сетя за това, се смея дълго и доволно.