Три сдружения, обединени от една цел – да съхранят българското –  на съвместна среща в гр. Септември

Българските традиции са преминали през вековете и са живи и днес. В тях те са вплели характерни за народа ни занаяти, песни, танци, костюми, фолклорни обичаи, автентичните елементи от своя бит и вярвания. В навечерието на предстоящите коледни и новогодишни празници, самодейци от „Загорово“ представиха обичаите „Бъдни вечер“ и „Коледа“ пред гостите от Фондация „Бесарабски българи – 98“ и Сдружение „Българско небе“. Обединени от една цел – да издирим, съхраним и популяризираме българските традиции и обичаи, трите граждански организации поставиха началото за съвместна дейност на работна среща, провела се след мероприятието.

Една малка българка, Мариелка от Карабунар, поздрави всички със стихотворението „Аз съм българче“.

„Бъдни вечер“ и „Коледа“ пресъздадоха самодейците от Карабунар с художествени ръководители Йорданка Пачева и Стоимен Писков. Облечени в стари, автентични карабунарски носии, самодейците грабнаха публиката със своята артистичност и професионализъм. Диалектните разговорни форми, обичая в семейството и леко шеговития тон на „свекъра“ предизвикваха бурни аплодисменти сред гости и съмишленици.

Срещата започна с откриване на изложба – живопис на художника Константин Анастасов, която той посвети на бесарабските българи по повод гостуването на представителите от Фондация „Бесарабски българи – 98“ и Сдружение „Българско небе“. Гости и домакини станаха свидетели на уникално ревю от само малка част от богатата колекция автентични народни носии, която „Загорово“ притежава. Носиите на старите българи… омая от едно отминало време – време на мир, хармония, мъдрост и доброта. Едно голямо разнообразие по вид, материя, кройка. И красота. Толкова красота, че в дневниците си чуждите пътешественици са написали: „Носията на българките е твърде изящна. Те вплитат в косите си няколко украшения и носят гривни, удивително дебели, от метал или от стъкло.” Жените са красиви, пъргави, миловидни…”, „Забележителни са облеклата и хубостта на селянките по тези места. Те са облечени с бели ризи, на които платът е от дебело платно, но изпъстрени по края с коприна от всякаква краска. В това облекло те са много хубави и напети.” Цялата тази ненадмината красота са сътворявали сръчни ръце през столетията, сътворявали са ги от естествени материи – вълна, памук, коноп, лен и коприна, които обработвали ръчно. Българките, с вродения си стремеж към прекрасното, предели,тъчели, шили, багрели, везали престилки, сукмани и ризи, плели дантели. Влагали чувства, емоции, вяра, възприятия за света. Те внушават мъдрост и благородство и с право можем да ги наречем истински творения на непреходното народно изкуство. С право можем да ги наречем ДОСТОЛЕПИЕ БЪЛГАРСКО!

В ролята на манекени се въплътиха младите момичета Елица, Нона, Веника, Симона, Теодора, Александра, Петя, Борислава, Василена, Йорданка, Мария, Цветелина и Анелия. Освен уникалните костюми, на ревюто за първи път бяха представени и стари автентични пафти от Серско, чиято красота предизвика бурни ръкопляскания.

Бесарабските българи подариха на Сдружение „Загорово“ икона на Св. Иван Рилски“, а двете гостуващи сдружения получиха дар от стари, автентични, вълнени торби, ръчно изтъкани, както и шаржове, нарисувани от художника Константин Анастасов.

Управителният съвет на „Загорово“ благодари на всички участници за подготовката и прекрасното представяне!

Добрите идеи имат стойност, когато станат реалност…

Благодарим ви, приятели!