Сто години български периодичен печат

Posted by: | Posted on: март 28, 2014
img181

На 22.03.1942г. излиза Юбилейното издание на Съюза на периодичния печат в България, под редакцията на Петър Динеков и Кирил Сеизов. Най-голямо внимание е отделено на основоположникът на българския периодичен печат – Константин Фотинов и неговото списание „Любословие“. Изданието започва с уводната статия на пробния брой на списанието, в която Фотинов пита „Болгаре благочестиви и православни, докога ще спавате на той далбокий сон без учения и неведения?“

Фотинов е роден в град Самоков. Първоначално учи в местното килийно училище, а след това продължава образованието си в Пловдив и в Кидония, Мала Азия при големия гръцки хуманист Теофилос Каирис. От 1828 г. става учител и се занимава усилено и с книжовна дейност. В същата година създава в град Смирна (днес Измир) частно смесено елино-българско училище, в което въвежда Бел-Ланкастърската метода. Училищната програма включва български, гръцки и френски език. Редактор и издател е на първото българско списание „Любословие“, излизало в Смирна през 1842 г. (пробен брой) и после от 1844 до 1846 г. Чрез него той си поставя за задача да съдейства за укрепване на националното съзнание на българския народ и да повдигне неговото самочувствие чрез примери от родната му история. Списанието има енциклопедичен характер.

Редакторите,П.Динеков и К.Сеизов, публикуват стихотворение на Иван Вазов, посветено на К.Фотинов.

В изданието са представени основните вестници, издавани по време на Възраждането с техните уводни статии.

„Македония“ е български вестник, който излиза в османската столица Цариград от 3 декември 1866 до 25 юли 1872 година, най-разпространеният и най-влиятелният  вестник по онова време. Главен редактор на вестника е Петко Славейков.  Излиза седмично, а в четвъртата годишнина известно време и два пъти седмично.

Гайда“ е сатиричен вестник, редактиран от Петко Славейков и издаван в Цариград. Подзаглавието му е „Сатирический вестник за свестявание на българите. Издава се всеки 15 дена. Год. аб. 2 бели меджидиета“. Първият му брой излиза на 15 юни 1863 г., а последният – на 15 април 1867 г. Спрян от турската цензура за периода 24 април 1865 г. – 1 януари 1866 г. След подновяването излиза като филологическо списание, „нравствената цел на което ще е със занимателното си съдържание да приучи на прочитание нашите съотечественици“.

„Цариградски вестник“ излиза в Цариград от 1848 до 1862 година, едно от най-сериозните издания на български език от възрожденския печат. Вестникът е основан от Иван Богоров след спирането на „Български орел“. Богоров е и негов главен редактор до 1850 година.

Дунавски лебед“ e вестник, издаван от Георги Раковски от 1 септември 1860 до 24 декември 1861 г. в Белград. Печата се в „Княжевската книгопечатня“ и излиза всяка седмица. В него се публикува основно революционна журналистика, която цели да повдигне духа на читателите. Във вестника Георги Раковски не призовава открито на бунт срещу султана, а ругае омразните турски проповедници и разказва за бедите от разбойничеството.

„Знаме“ , излиза от 8 декември 1874 година до 14 септември 1875 г. под редакцията на Хр. Ботев като орган на БРЦК. Ботев печата във вестника фейлетона „Политическа зима“.Издава преводите „За славянското произхождение на дунавските българи“ и др.

Изданието завършва със статия на Никола Стоянов, председател на Съюза на периодичния печат в България, в която се проследява развитието на българската периодика от 1842 до 1942г. и нейното значение за духовното издигане на българите.

Списък на българските периодични издания